Икономическия успех на Тунис
Posted on октомври 24, 2009 by admin
Ако има едно постоянно оплакване в Тунис, то това е за ниските заплати. 30 годишния Mokhtar, баща на 3 деца, печели 800 динара (415 евро) на месец, като работник в голям хотел. Може да се счита за късметлия, най-напред защото безработицата засяга 15% от активното население, освен това получава еквивалента на 4 средни работни заплати (250 динара, 130 евро). При това живее на ръба, защото всеки месец плаща 460 динара на банката за апартамента му.
В тази страна, където официално 80 % от населението е средна класа, животът на хората съвсем не е толкова лесен, колкото сочи статистиката. За да остане Тунис конкурентно способен и за да привлича чуждестранни инвестиции, цената на работната ръка се поддържа много ниска. Тази икономическа стратегия се оказва печеливша, тъй като много европейски компании отварят производства именно там.
Резултатът: на повечето Тунизийци им е трудно да се оправят само с една заплата. Работата на черно позволява да се закърпят сметките в края на месеца и да се задоволи потребителския глад. Преподавателят удвоява своите доходи, като дава частни уроци. Тамошните семейства са готови на всякакви жертви в името на образованието на децата. Търговец пък става шофьор на такси, след като затвори магазина.
Въпреки всичко, властите могат да се похвалят с положително салдо за икономическото и човешкото развитие. Въпреки, че страната не разполага със залежите на своите съседи (Алжир и Либия), Тунис разполага с газови залежи, достатъчни да задоволяват вътрешните нужди. Има и петролни ресурси, но тя внася четри пети от своето потребление, поради липса на достатъчно възможности за рафиниране.
Дори в период на криза, Тунис успява да поддържа своето макроикономическо равновесие. Към края на 2009 Тунис трябва да покаже икономически растеж от 3% (срещу около 5% последните десетина години). Което си е истински подвиг, предвид че 80% от търговския обмен е със страни от Европейския съюз, които са в пълна рецесия.